1.10.2019 г., 7:40

Обективна поема по партиен модел

1.8K 2 8

Е, бизнесът накрая и до мене стигна -

Политик по курвенски ми смигна

и оферта ми предложи... поетична... 

Сега съм вдъхновен... епично!...

 

О, Рай, дали на нас завиждаш, 

че ти казувам (без да се обиждаш)

стандартът ни е толкоз райски, 

че като Ева ходиме дори без бански... 

 

Инвестиции, като реки от мед се стичат, 

всички евробратя ни обичат!

Доказателството е, че даже тук ни чукат, 

а по държавите им българи пак духат... 

 

Пълно е у нас с души свободни

(Какво от туй, че водят се бездомни?...)

Боклукът целият се рециклира -

Един от кофата яде, друг разделно го събира... 

 

С престъпниците се оправихме от раз!

Дарихме ги с пари, имот и власт, 

и те изпълнени със благодарност, 

управляват ни със справедлива алчност... 

 

За днес приключих по партиината поръчка

усмихнат мазно, като спукал злъчка!

Очаквам шефа си, послушно съм надупен -

К'вот каже, правя! Тъй е, щом съм купен...

 

30.06.2019.

 

Георги Каменов 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Каменов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, Ангелче.
    Доколкото за метлата, важното е полет да има.
  • Адаш, дълбока тема засягаш, но аз имах предвид, че мнозина имат поезията за "свещената крава" на литературата. Тоест, за тях подобен език е недопустим в мерената реч.
    А аз винаги съм казвал, че тя не е елитарно изкуство. Поезията е достъпна за всички и всеки.
    Както и да е, много задълбах, а няма нужда.
  • Цинизъм има определено значение във философията. В разговорния се приема за неприличие. И тук се появява въпросът - неприличие спрямо кое? Кой определя кое е приличното? И каква е разликата между приличие и лицемерие?
  • То метлата рядко я оставям да почива, Кети.
    Благодаря за коментара.
  • Леле, Георги, пак си яхнал метлата и караш с превишена скорост. Внимавай на завоите. Ха ха ха....

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....