1.10.2019 г., 7:40

Обективна поема по партиен модел

1.8K 2 8

Е, бизнесът накрая и до мене стигна -

Политик по курвенски ми смигна

и оферта ми предложи... поетична... 

Сега съм вдъхновен... епично!...

 

О, Рай, дали на нас завиждаш, 

че ти казувам (без да се обиждаш)

стандартът ни е толкоз райски, 

че като Ева ходиме дори без бански... 

 

Инвестиции, като реки от мед се стичат, 

всички евробратя ни обичат!

Доказателството е, че даже тук ни чукат, 

а по държавите им българи пак духат... 

 

Пълно е у нас с души свободни

(Какво от туй, че водят се бездомни?...)

Боклукът целият се рециклира -

Един от кофата яде, друг разделно го събира... 

 

С престъпниците се оправихме от раз!

Дарихме ги с пари, имот и власт, 

и те изпълнени със благодарност, 

управляват ни със справедлива алчност... 

 

За днес приключих по партиината поръчка

усмихнат мазно, като спукал злъчка!

Очаквам шефа си, послушно съм надупен -

К'вот каже, правя! Тъй е, щом съм купен...

 

30.06.2019.

 

Георги Каменов 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Каменов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, Ангелче.
    Доколкото за метлата, важното е полет да има.
  • Адаш, дълбока тема засягаш, но аз имах предвид, че мнозина имат поезията за "свещената крава" на литературата. Тоест, за тях подобен език е недопустим в мерената реч.
    А аз винаги съм казвал, че тя не е елитарно изкуство. Поезията е достъпна за всички и всеки.
    Както и да е, много задълбах, а няма нужда.
  • Цинизъм има определено значение във философията. В разговорния се приема за неприличие. И тук се появява въпросът - неприличие спрямо кое? Кой определя кое е приличното? И каква е разликата между приличие и лицемерие?
  • То метлата рядко я оставям да почива, Кети.
    Благодаря за коментара.
  • Леле, Георги, пак си яхнал метлата и караш с превишена скорост. Внимавай на завоите. Ха ха ха....

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...