6.11.2025 г., 21:55

Обещание към земята

170 1 0
Обещание към земята

 

Не търся двор голям,

ни къща с много стаи.

Достатъчно е шепа място,

където тишината знае моето име.

 

Да чувам реката,

как шепне под ореха стар,

да усещам вятъра,

който мирише на дом и начало.

 

Не гоня големите неща —

само истинските.

И ако животът ме върне там,

ще благодаря,

че съм имал къде да се върна.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Атанас Димитров Всички права запазени ✍️ Без използване на ИИ

Произведението е участник в конкурса:

9 място

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...