6.11.2025 г., 21:55

Обещание към земята

172 1 0
Обещание към земята

 

Не търся двор голям,

ни къща с много стаи.

Достатъчно е шепа място,

където тишината знае моето име.

 

Да чувам реката,

как шепне под ореха стар,

да усещам вятъра,

който мирише на дом и начало.

 

Не гоня големите неща —

само истинските.

И ако животът ме върне там,

ще благодаря,

че съм имал къде да се върна.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Атанас Димитров Всички права запазени ✍️ Без използване на ИИ

Произведението е участник в конкурса:

9 място

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...