Обещание
Заспивам мислейки сега,
че имам туй, което заслужавам,
приятел стопли моята душа,
със думи, що не ще забравя!
Обичам те, където и да сме,
да споделя със теб е нещо свято,
поплаках даже от сърце
и пак почувствах, че е лято!
Навярно знаеш, че си ти, щом тези редове прочиташ, съдбата е такава и боли, как бързо тоз живот отлита! Но с теб си обещахме пред света, ще търсим щастието земно, и ако то избягва ни сега, ще го открием щом ни е потребно!
че имам туй, което заслужавам,
приятел стопли моята душа,
със думи, що не ще забравя!
Обичам те, където и да сме,
да споделя със теб е нещо свято,
поплаках даже от сърце
и пак почувствах, че е лято!
Навярно знаеш, че си ти, щом тези редове прочиташ, съдбата е такава и боли, как бързо тоз живот отлита! Но с теб си обещахме пред света, ще търсим щастието земно, и ако то избягва ни сега, ще го открием щом ни е потребно!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Емилиан Примов Всички права запазени
