argonyk (Димитър Никифоров)
335 1306
30.07.2023 г., 11:41 ч.

Обещание 

  Поезия
614 7 11


През юли е особено жестоко!
Смъртта е завишила свойта квота.
Тя взе момичето ми пъстрооко,
което беше влюбено в живота.

 

Без лятното момиче в синя рокля,
сега е лятото една пустиня
и болката очите ми ще мокри,
защото няма никога да мине.

 

От мен плътта остана само тленна
и датите са скръб и суха слама.
Но още в първия ми час неземен
със теб отново ще се срещнем двама:

 

на ангелите нарушил покоя,
от пътя си към пъкъла ще свърна
и пак като тогава, мила моя,
под райските липи ще те прегърна.

 

© Димитър Никифоров Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ви, че бяхте тук!
  • Бог да я прости, Митко и да почива в райските селения.
  • Тук е най- добре просто да се помълчи. Съболезнования, Димитър.
  • Моите съболезнования, Димитър!
    Създал си неземен стих, който може да отвори райските врати!
    Любовта е ключ към рая!
  • Това е толкова хубаво стихотворение, че не можах просто да го прочета и да продължа напред, затова го преведох на украинск

    У липні несподівано жорстоко
    Смерть, відбираючи усе своє з буття,
    Взяла моє дівчатко карооке,
    Яке було закохане в життя.

    Й без зрілої дружини в синій сукні
    Це літо наче спекотна пустеля
    Біль робить очі мокрими від смутку
    І це ніколи не мине напевно.

    Від мене тільки тінь лишилась тлінна
    Тільки печаль - моя суха солома,
    Але в найпершу мить у світі тому
    Я їх обох зустріну, наче вдома.

    Хай ангели пробачать нас з тобою,
    Бо по дорозі в пекло заверну
    І як колись під липами з любов ю
    Тебе, моя кохана, обніму.
  • Прочетох го няколко пъти. Тежи. Няма мехлем за такава болка, но поезията е остров на спасението.
    "Без лятното момиче в синя рокля,
    сега е лятото една пустиня
    и болката очите ми ще мокри,
    защото няма никога да мине." !
  • Лее се като река от любов, тъга и нежно обещание!
  • Страхотен стих!
  • Трогва. И е болезнено.
  • Творбата ти е доказателство, че любовта винаги остава жива... Трогателен стих, Димитър!
Предложения
: ??:??