Обещание
През юли е особено жестоко!
Смъртта е завишила свойта квота.
Тя взе момичето ми пъстрооко,
което беше влюбено в живота.
Без лятното момиче в синя рокля,
сега е лятото една пустиня
и болката очите ми ще мокри,
защото няма никога да мине.
От мен плътта остана само тленна
и датите са скръб и суха слама.
Но още в първия ми час неземен
със теб отново ще се срещнем двама:
на ангелите нарушил покоя,
от пътя си към пъкъла ще свърна
и пак като тогава, мила моя,
под райските липи ще те прегърна.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Димитър Никифоров Todos los derechos reservados
