28.06.2008 г., 8:33 ч.

Обет 

  Поезия
1167 0 11
ОБЕТ

Понякога си толкова
жесток, Животе...
Понякога си толкова
непоносим...

Сякаш нечие проклятие
ме гони,
за да ме унищожи.

Сякаш нещо си объркал
още в първия ми час...
... и от там като е тръгнало
наопаки вървя и аз...

Понякога ме сграбчваш здраво
във безмилостната си ръка...
Глътка въздух ми оставяш само -
колкото да не умра.

Шепнеш ми закани във ухото,
изгаряш ме с дъха...
На пепел сторваш ме, защото...
ти си Господар...

Но аз съм силна и ината -
достойна твоя дъщеря.
Ще науча правилата
и лесно няма да се дам!

© Христина Никилова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??