hrisi_karol (Христина Никилова) hrisi_karol (Христина Никилова)
27
28.06.2008 г., 8:33

Обет

1.4K 0 11
ОБЕТ

Понякога си толкова
жесток, Животе...
Понякога си толкова
непоносим...

Сякаш нечие проклятие
ме гони,
за да ме унищожи.

Сякаш нещо си объркал
още в първия ми час...
... и от там като е тръгнало
наопаки вървя и аз...

Понякога ме сграбчваш здраво
във безмилостната си ръка...
Глътка въздух ми оставяш само -
колкото да не умра.

Шепнеш ми закани във ухото,
изгаряш ме с дъха...
На пепел сторваш ме, защото...
ти си Господар...

Но аз съм силна и ината -
достойна твоя дъщеря.
Ще науча правилата
и лесно няма да се дам!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христина Никилова Всички права запазени

Моля, оценете по съвест

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поезия 4.1K 5.0

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Поезия 9.9K 5.0

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поезия 4.2K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Поезия 5.1K 5.0

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поезия 4.8K 5.0

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поезия 5.6K 5.0