hrisi_karol (Христина Никилова) hrisi_karol (Христина Никилова)
27
Jun 28, 2008, 8:33 AM

Обет

  Poetry
1.5K 0 11
ОБЕТ

Понякога си толкова
жесток, Животе...
Понякога си толкова
непоносим...

Сякаш нечие проклятие
ме гони,
за да ме унищожи.

Сякаш нещо си объркал
още в първия ми час...
... и от там като е тръгнало
наопаки вървя и аз...

Понякога ме сграбчваш здраво
във безмилостната си ръка...
Глътка въздух ми оставяш само -
колкото да не умра.

Шепнеш ми закани във ухото,
изгаряш ме с дъха...
На пепел сторваш ме, защото...
ти си Господар...

Но аз съм силна и ината -
достойна твоя дъщеря.
Ще науча правилата
и лесно няма да се дам!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христина Никилова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0