2.12.2014 г., 20:43

Обич

1.5K 2 4

Обичам очите ти, когато ме гледаш,

устните с цвят на бадем -

красиви и нежни, бреговете далечни,

политам към тях запленен.


Обичам косите ти - страст и въздишка,

със букли от звездни мечти,

пригалвам ги, Боже, с дъх ненаситен

и  чувствам как смееш се ти.


Ликът ти обичам - блажена магия,

икона, вълшебна зора,

как искам по устни лъчи да отпия,

целувки с копнеж да бера!


Обичам очите ти, когато ме гледаш,

давя се в тях умилен

и нощем, по мръкнало, вятъра питам,

мислиш ли с обич за мен?



Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимир Трифонов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Урунгел, ти и тук си се появил? Вече даваш съвети по правопис не само на мен,но и на
    toxin!!! И навсякъде, като счупена латерна, повтаряш едно и също. Сладникавост, захаросаност... явно много ти горчи в устата от жлъчта,която бълваш!
  • Романтично, но не и сладникаво- по-скоро сериозно и истинско! Чак ми се прииска и за мен някой да пише така! Браво, Красимир! Знаеш как да играеш с думи и да запленяваш и омагьосваш женския ум- на мен поне така ми подейства
  • Прекрасно, вълнуващо откровение!
    Поздрави за майсторския стих!
  • Прекрасно любовно стихотворение, Красимире!Живо, образно, нежно, красиво, изпълнено с много истинско любовно чувство!Много щастлива трябва да бъде твоята любима. Поздравявам те за тази истинска поезия, която си предложил да можем да прочетем.Благодаря за това удоволствие!Творбата ти заслужено печели най-висока оценка!
    Поздрав за тебе и весели празници!

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...