2.12.2014 г., 20:43

Обич

1.5K 2 4

Обичам очите ти, когато ме гледаш,

устните с цвят на бадем -

красиви и нежни, бреговете далечни,

политам към тях запленен.


Обичам косите ти - страст и въздишка,

със букли от звездни мечти,

пригалвам ги, Боже, с дъх ненаситен

и  чувствам как смееш се ти.


Ликът ти обичам - блажена магия,

икона, вълшебна зора,

как искам по устни лъчи да отпия,

целувки с копнеж да бера!


Обичам очите ти, когато ме гледаш,

давя се в тях умилен

и нощем, по мръкнало, вятъра питам,

мислиш ли с обич за мен?



Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимир Трифонов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Урунгел, ти и тук си се появил? Вече даваш съвети по правопис не само на мен,но и на
    toxin!!! И навсякъде, като счупена латерна, повтаряш едно и също. Сладникавост, захаросаност... явно много ти горчи в устата от жлъчта,която бълваш!
  • Романтично, но не и сладникаво- по-скоро сериозно и истинско! Чак ми се прииска и за мен някой да пише така! Браво, Красимир! Знаеш как да играеш с думи и да запленяваш и омагьосваш женския ум- на мен поне така ми подейства
  • Прекрасно, вълнуващо откровение!
    Поздрави за майсторския стих!
  • Прекрасно любовно стихотворение, Красимире!Живо, образно, нежно, красиво, изпълнено с много истинско любовно чувство!Много щастлива трябва да бъде твоята любима. Поздравявам те за тази истинска поезия, която си предложил да можем да прочетем.Благодаря за това удоволствие!Творбата ти заслужено печели най-висока оценка!
    Поздрав за тебе и весели празници!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...