Къде ли си, обич, завинаги моя?
Къде ли се скиташ сама по света?
Аз също съм, обич, завинаги твоя!
Когато решиш, си ела у дома.

В сърцето си крехко ти направих постеля.
Когато си дойдеш - да положиш глава.
Насъщният хляб с теб навеки поделям,
поделям последната капка вода!

Като ехо далечно ти зова ми почувства!
Обич истинска, свидна - като чиста сълза!
Тихи стъпки усетих в душата си пуста.
Обич моя - ти си дойде у дома!

Евелина Панева