12.10.2013 г., 19:20

Обич

1.1K 0 0

Къде ли си, обич, завинаги моя?
Къде ли се скиташ сама по света?
Аз също съм, обич, завинаги твоя!
Когато решиш, си ела у дома.

В сърцето си крехко ти направих постеля.
Когато си дойдеш - да положиш глава.
Насъщният хляб с теб навеки поделям,
поделям последната капка вода!

Като ехо далечно ти зова ми почувства!
Обич истинска, свидна - като чиста сълза!
Тихи стъпки усетих в душата си пуста.
Обич моя - ти си дойде у дома!

Евелина Панева

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Евелина Панева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...