12 oct 2013, 19:20

Обич

Poesía » De amor

1.1K 0 0

Къде ли си, обич, завинаги моя?
Къде ли се скиташ сама по света?
Аз също съм, обич, завинаги твоя!
Когато решиш, си ела у дома.

В сърцето си крехко ти направих постеля.
Когато си дойдеш - да положиш глава.
Насъщният хляб с теб навеки поделям,
поделям последната капка вода!

Като ехо далечно ти зова ми почувства!
Обич истинска, свидна - като чиста сълза!
Тихи стъпки усетих в душата си пуста.
Обич моя - ти си дойде у дома!

Евелина Панева

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0