Да си тръгна избрах
и сърцето си вече заключих.
А те виждах до мен...
всяка вечер те виждах
и насън те докосвах.
Да си тръгна избрах,
без сълза да пророня.
С омърсена душа си
и наглед измамно красив.
Да си тръгна избрах,
но те искам в съня си
и - защо ли, не знам -
все поглеждам назад
да те видя отново.
© Роси Лита Всички права запазени