Обич
1.2K
0
2
Обич
Не ме кори, че много те обичам,
за това аз нямам никаква вина.
Твоето име непрекъснато изричам…
За мен ти си най-прекрасната жена!
Прости ми, че не мога да ти се наситя,
да ти се любувам с погледа си син…
Да можех, щях душата ти да накитя:
на всяка нейна фибра – по един рубин.
А ако някога си тръгна аз без време,
и останеш ти без мене – тъжна, няма…
Отвъд…душата ми тъга ще я обземе.
И ще се моля да се съберем пак двама.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Кабакчиев Всички права запазени
