13.08.2006 г., 15:42

Обич

1K 0 2

                                             Обич

 

                                   Защо те губя, защо те няма,

                                   защо те мисля аз сега,

                                   жестока е любовта

                                   аз знам това,

                                   когато съдбата реши

                                   да сме разделени

                                   с години помрачени.

                                   Душата е ранена,

                                   а сърцето оскърбено

                                   като две дупки,

                                   които водят към  пропастта.

                                   Две сълзи горещи,

                                   две човешки

                                   капят тихо в нощта.

                                   Две сърца

                                   и една ранено влюбена душа

                                   искат само свобода.

                                   Как да върнат

                                   времето назад,

                                   за да бъдат в едно,

                                   в добро или зло.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Янкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...