Aug 13, 2006, 3:42 PM

Обич

  Poetry
1K 0 2

                                             Обич

 

                                   Защо те губя, защо те няма,

                                   защо те мисля аз сега,

                                   жестока е любовта

                                   аз знам това,

                                   когато съдбата реши

                                   да сме разделени

                                   с години помрачени.

                                   Душата е ранена,

                                   а сърцето оскърбено

                                   като две дупки,

                                   които водят към  пропастта.

                                   Две сълзи горещи,

                                   две човешки

                                   капят тихо в нощта.

                                   Две сърца

                                   и една ранено влюбена душа

                                   искат само свобода.

                                   Как да върнат

                                   времето назад,

                                   за да бъдат в едно,

                                   в добро или зло.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Янкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...