13 авг. 2006 г., 15:42

Обич

1K 0 2

                                             Обич

 

                                   Защо те губя, защо те няма,

                                   защо те мисля аз сега,

                                   жестока е любовта

                                   аз знам това,

                                   когато съдбата реши

                                   да сме разделени

                                   с години помрачени.

                                   Душата е ранена,

                                   а сърцето оскърбено

                                   като две дупки,

                                   които водят към  пропастта.

                                   Две сълзи горещи,

                                   две човешки

                                   капят тихо в нощта.

                                   Две сърца

                                   и една ранено влюбена душа

                                   искат само свобода.

                                   Как да върнат

                                   времето назад,

                                   за да бъдат в едно,

                                   в добро или зло.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Янкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...