13 авг. 2006 г., 15:42

Обич

1K 0 2

                                             Обич

 

                                   Защо те губя, защо те няма,

                                   защо те мисля аз сега,

                                   жестока е любовта

                                   аз знам това,

                                   когато съдбата реши

                                   да сме разделени

                                   с години помрачени.

                                   Душата е ранена,

                                   а сърцето оскърбено

                                   като две дупки,

                                   които водят към  пропастта.

                                   Две сълзи горещи,

                                   две човешки

                                   капят тихо в нощта.

                                   Две сърца

                                   и една ранено влюбена душа

                                   искат само свобода.

                                   Как да върнат

                                   времето назад,

                                   за да бъдат в едно,

                                   в добро или зло.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Янкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...