15.03.2008 г., 19:39

Обич

752 0 5

Обич

 

 

Обичаш ме по свой си начин.

А аз пък предпочитам друг.

Но няма как, аз трябва

да се примиря със твоя начин,

защото ти си мой съпруг.

 

Ти трудиш се отрано заран,

а аз прекъсвам ти труда

и почваме да спорим,

и времето минава си така.

 

Не забелязваш как изтича,

а връщане не ще да има.

И после може би ще съжаляваме,

че тъй годините ни са преминали.

 

Сега сме заедно и нека

да се подкрепяме в живота,

да се обичаме взаимно,

а не да сме към себе си жестоки.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нина Ганева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...