Обич
Обичаш ме по свой си начин.
А аз пък предпочитам друг.
Но няма как, аз трябва
да се примиря със твоя начин,
защото ти си мой съпруг.
Ти трудиш се отрано заран,
а аз прекъсвам ти труда
и почваме да спорим,
и времето минава си така.
Не забелязваш как изтича,
а връщане не ще да има.
И после може би ще съжаляваме,
че тъй годините ни са преминали.
Сега сме заедно и нека
да се подкрепяме в живота,
да се обичаме взаимно,
а не да сме към себе си жестоки.
© Нина Ганева All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Поздрав за стиха!