Обич
Обичаш ме по свой си начин.
А аз пък предпочитам друг.
Но няма как, аз трябва
да се примиря със твоя начин,
защото ти си мой съпруг.
Ти трудиш се отрано заран,
а аз прекъсвам ти труда
и почваме да спорим,
и времето минава си така.
Не забелязваш как изтича,
а връщане не ще да има.
И после може би ще съжаляваме,
че тъй годините ни са преминали.
Сега сме заедно и нека
да се подкрепяме в живота,
да се обичаме взаимно,
а не да сме към себе си жестоки.
© Нина Ганева All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Поздрав за стиха!