15 мар. 2008 г., 19:39

Обич

753 0 5

Обич

 

 

Обичаш ме по свой си начин.

А аз пък предпочитам друг.

Но няма как, аз трябва

да се примиря със твоя начин,

защото ти си мой съпруг.

 

Ти трудиш се отрано заран,

а аз прекъсвам ти труда

и почваме да спорим,

и времето минава си така.

 

Не забелязваш как изтича,

а връщане не ще да има.

И после може би ще съжаляваме,

че тъй годините ни са преминали.

 

Сега сме заедно и нека

да се подкрепяме в живота,

да се обичаме взаимно,

а не да сме към себе си жестоки.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нина Ганева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...