4.03.2007 г., 10:52

обич

1.4K 0 11

                                              Обич
Всяка дума, всяка мисъл ми напомня за теб,
всеки сън, всяко чувство е свързано със теб.
Всеки миг ти изпълваш душата ми със чувства,
с които никой друг не би я изпълнил.
Ти караш сърцето ми да тупти и за теб да живее.
Когато те видя, аз умирам, думите ми не стигат,
дъхът ми свършва, в мен остава само чувството,
с което те обиканах... :)

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Симона Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много хубаво!
  • мерси
  • браво от мен получаваш 6!
  • и аз мисля че не е нужно да си голям за да се влюбиш друг е въпроса че аз самата незнам дали е било така или просто съм си въобразявала..колкото до света аз си мисля че няма невъзможи неща всичко е възможно стига да го желаеш достатачно
  • Не всичко е възможно!
    Винаги има и невъзможни неща!
    Ако всичко беше възможно,
    животът щеше да бъде прекрасен!

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...