Mar 4, 2007, 10:52 AM

обич

  Poetry
1.4K 0 11

                                              Обич
Всяка дума, всяка мисъл ми напомня за теб,
всеки сън, всяко чувство е свързано със теб.
Всеки миг ти изпълваш душата ми със чувства,
с които никой друг не би я изпълнил.
Ти караш сърцето ми да тупти и за теб да живее.
Когато те видя, аз умирам, думите ми не стигат,
дъхът ми свършва, в мен остава само чувството,
с което те обиканах... :)

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Симона Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Много хубаво!
  • мерси
  • браво от мен получаваш 6!
  • и аз мисля че не е нужно да си голям за да се влюбиш друг е въпроса че аз самата незнам дали е било така или просто съм си въобразявала..колкото до света аз си мисля че няма невъзможи неща всичко е възможно стига да го желаеш достатачно
  • Не всичко е възможно!
    Винаги има и невъзможни неща!
    Ако всичко беше възможно,
    животът щеше да бъде прекрасен!

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...