Mar 4, 2007, 10:52 AM

обич

  Poetry
1.4K 0 11

                                              Обич
Всяка дума, всяка мисъл ми напомня за теб,
всеки сън, всяко чувство е свързано със теб.
Всеки миг ти изпълваш душата ми със чувства,
с които никой друг не би я изпълнил.
Ти караш сърцето ми да тупти и за теб да живее.
Когато те видя, аз умирам, думите ми не стигат,
дъхът ми свършва, в мен остава само чувството,
с което те обиканах... :)

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Симона Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Много хубаво!
  • мерси
  • браво от мен получаваш 6!
  • и аз мисля че не е нужно да си голям за да се влюбиш друг е въпроса че аз самата незнам дали е било така или просто съм си въобразявала..колкото до света аз си мисля че няма невъзможи неща всичко е възможно стига да го желаеш достатачно
  • Не всичко е възможно!
    Винаги има и невъзможни неща!
    Ако всичко беше възможно,
    животът щеше да бъде прекрасен!

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...