4 mar 2007, 10:52

обич 

  Poesía
1163 0 11

                                              Обич
Всяка дума, всяка мисъл ми напомня за теб,
всеки сън, всяко чувство е свързано със теб.
Всеки миг ти изпълваш душата ми със чувства,
с които никой друг не би я изпълнил.
Ти караш сърцето ми да тупти и за теб да живее.
Когато те видя, аз умирам, думите ми не стигат,
дъхът ми свършва, в мен остава само чувството,
с което те обиканах... :)

© Симона Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Много хубаво!
  • мерси
  • браво от мен получаваш 6!
  • и аз мисля че не е нужно да си голям за да се влюбиш друг е въпроса че аз самата незнам дали е било така или просто съм си въобразявала..колкото до света аз си мисля че няма невъзможи неща всичко е възможно стига да го желаеш достатачно
  • Не всичко е възможно!
    Винаги има и невъзможни неща!
    Ако всичко беше възможно,
    животът щеше да бъде прекрасен!
  • Всичко е възможно.
  • Да си влюбен,да,но да обичаш,едва ли..
  • Аз не мисля,че е прекалено малка,за да е влюбена!Аз самата за първи път се влюбих на 13 години!Знаете ли,че Жулиета е била на 12,а Ромео-на 14?
  • Когато те видя, аз умирам, думите ми не стигат,
    дъхът ми свършва, в мен остава само чувството,
    с което те обиканах...

    това си е живата истина
  • Казват,че за любовта граници няма,но
    малко ми е странно на 12 да си почувствала истинските
    чувтва.
  • дам
Propuestas
: ??:??