4 mar 2007, 10:52

обич

  Poesía
1.4K 0 11

                                              Обич
Всяка дума, всяка мисъл ми напомня за теб,
всеки сън, всяко чувство е свързано със теб.
Всеки миг ти изпълваш душата ми със чувства,
с които никой друг не би я изпълнил.
Ти караш сърцето ми да тупти и за теб да живее.
Когато те видя, аз умирам, думите ми не стигат,
дъхът ми свършва, в мен остава само чувството,
с което те обиканах... :)

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Симона Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много хубаво!
  • мерси
  • браво от мен получаваш 6!
  • и аз мисля че не е нужно да си голям за да се влюбиш друг е въпроса че аз самата незнам дали е било така или просто съм си въобразявала..колкото до света аз си мисля че няма невъзможи неща всичко е възможно стига да го желаеш достатачно
  • Не всичко е възможно!
    Винаги има и невъзможни неща!
    Ако всичко беше възможно,
    животът щеше да бъде прекрасен!

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....