Обич
Луната,
кръглолика хубавица,
кокетно се усмихна
на нощта,
очите й,
с изписани ресници,
изпращат обич
на една звезда.
Намигва закачливо,
сякаш казва,
порадвай се
на тази красота,
че утре
може облак да ме скрие
и да погълне
мойта светлина.
Хвани мига!
От мене зареди се!
Във орбитата ОБИЧ
влез и ти.
А после,
ако искаш, отиди си,
и мястото
небесно заеми.
От мен
обаче запази си,
сияние,
да светиш във нощта,
мечтанието,
нежно и красиво,
скрито в морска приливна
вълна.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Мезева Всички права запазени
