12.02.2011 г., 14:39

Обич

786 0 0

Обичам те! Банално е, признавам,

но сто пъти на ден ти го повтарям.

И също както в първите ни дни,

гласа ти искам всеки миг да чувам.

 

А ти се чудиш колко съм ти странна -

сега се смея, гушнеш ли ме - плача...

И не разбираш непонятния ми страх,

че утре може да си другаде, далече...

 

Обичам те! А преди теб не вярвах,

че съществува този свят за двама,

не вярвах в безрезервното отдаване

и в силата на мълчаливото говорене.

 

И тази вечер, скрита в нежността ти,

ще ти разкажа приказна история -

за обич, като океаните дълбока,

за силата на простото "Обичам те!"

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Александра Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...