Feb 12, 2011, 2:39 PM

Обич

  Poetry » Love
790 0 0

Обичам те! Банално е, признавам,

но сто пъти на ден ти го повтарям.

И също както в първите ни дни,

гласа ти искам всеки миг да чувам.

 

А ти се чудиш колко съм ти странна -

сега се смея, гушнеш ли ме - плача...

И не разбираш непонятния ми страх,

че утре може да си другаде, далече...

 

Обичам те! А преди теб не вярвах,

че съществува този свят за двама,

не вярвах в безрезервното отдаване

и в силата на мълчаливото говорене.

 

И тази вечер, скрита в нежността ти,

ще ти разкажа приказна история -

за обич, като океаните дълбока,

за силата на простото "Обичам те!"

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Александра Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...