12 февр. 2011 г., 14:39

Обич

787 0 0

Обичам те! Банално е, признавам,

но сто пъти на ден ти го повтарям.

И също както в първите ни дни,

гласа ти искам всеки миг да чувам.

 

А ти се чудиш колко съм ти странна -

сега се смея, гушнеш ли ме - плача...

И не разбираш непонятния ми страх,

че утре може да си другаде, далече...

 

Обичам те! А преди теб не вярвах,

че съществува този свят за двама,

не вярвах в безрезервното отдаване

и в силата на мълчаливото говорене.

 

И тази вечер, скрита в нежността ти,

ще ти разкажа приказна история -

за обич, като океаните дълбока,

за силата на простото "Обичам те!"

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Александра Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...