9.08.2008 г., 13:01

Обич

790 0 2

         О  б  и  ч

 

Завивам те със устните си нежни,

за да не се сковеш от студ сега -

от думите ти тежки, скрежни,

от самотата във съня...

 

Прегръщам те с очите си зелени,

в които се оглеждаш ти сега,

но в огледалото лежи и дреме

на парчета станала една мечта.

 

Като сълзи косите ми се стичат

по лицето ти и по гръдта...

Обичам те! Обичам те! Обичам!

Напразно. Между нас сега е... тя.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Яна Танева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...