О б и ч
Завивам те със устните си нежни,
за да не се сковеш от студ сега -
от думите ти тежки, скрежни,
от самотата във съня...
Прегръщам те с очите си зелени,
в които се оглеждаш ти сега,
но в огледалото лежи и дреме
на парчета станала една мечта.
Като сълзи косите ми се стичат
по лицето ти и по гръдта...
Обичам те! Обичам те! Обичам! ...