О б и ч
Завивам те със устните си нежни,
за да не се сковеш от студ сега -
от думите ти тежки, скрежни,
от самотата във съня...
Прегръщам те с очите си зелени,
в които се оглеждаш ти сега,
но в огледалото лежи и дреме
на парчета станала една мечта.
Като сълзи косите ми се стичат
по лицето ти и по гръдта...
Обичам те! Обичам те! Обичам!
Напразно. Между нас сега е... тя.
© Яна Танева All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
