Обич
Под купола на църквата е
нашето цвете,
съхранено - благословията
на любовта.
Храмът на твоята и моята душа
се извисява като
утринно слънце над
росна трева.
Обичам те и вървя с теб
ръка за ръка.
И в същността ми
се скита
млада пролет,
с душа на непораснало дете.
Очите ми се ненаглеждат -
вечно зажаднели за нови светове.
Откривам теменуги, цветове
и пъстрота
в корен светло бъдеще към синева.
Астрално преливат измеренията
за безконечна съдба,
за пътя през живота, та чак до вечността
на туй, що тупти в човешките сърца.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Любослава Всички права запазени
