Сентполия (Любослава)
37 1554
Apr 19, 2008, 5:15 PM

Обич 

  Poetry » Love
984 0 12
 

Под купола на църквата е
                     нашето цвете,
съхранено - благословията
на любовта.
Храмът на твоята и моята душа
се извисява като
утринно слънце над
                            росна трева.
Обичам те и вървя с теб
ръка за ръка.
И в същността ми
                           се скита
млада пролет,
с душа на непораснало дете.
Очите ми се ненаглеждат -
вечно зажаднели за нови светове.
Откривам теменуги, цветове
                                и пъстрота
в корен светло бъдеще към синева.

Астрално преливат  измеренията
за безконечна съдба,
за пътя през живота, та чак до вечността
на туй, що тупти в човешките сърца.

© Любослава All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря и на вас, Ани, Анна, Криси!
  • И в същността ми
    се скита
    млада пролет,
    с душа на непораснало дете.

    Остани си дете в душата! Браво!!!
    С обич!!!
  • Прекрасен стих!
    Тук използвам да те поздравя с Великденските празници! Христос Возкресе!
  • Браво, Любослава!
    "Сърцето без любов
    прилича на храм без бог"
    Л. Левчев

    Нека има винаги такава в твоето!
  • Благодаря, че бяхте с мен.
  • Обич за теб, мила моя... заслужаваш я!!! Прелестен, свят и неземен стих си сътворила! Прегръщам те, Люсинка
  • Ех, че изповед си сътворила
    Поздрав!
  • Олеее, страхотно е!!!
    Почувствах се като в храм...
    Поздравления!!!
  • Красиво е, когато любовта е за двама!
    Поздрав, Любослава!
  • прелестно е Люба,
    браво !
  • Светъл...астрално чист, прекрасен стих!
    витае святост и съкровение...Красота!
    с много обич, Любослава.
  • "Храмът на твоята и моята душа
    се извисява като
    утринно слънце над росна трева"

    Сътворила си прелест, миличка!
Random works
: ??:??