15.07.2014 г., 20:29

Обич и малко надежда

Поезия

1.1K 0 1

Слънцето днес не дойде,
само деня светлината си спусна,
като паяжина съща беше за теб и мен,
заради дъждовното време.

Задъхват се и неизписаните редове,
все към химикала ми "гледат".
А в главата ми не остана нито ред,
само обич и малко надежда.

Листата зелени потрепват,
танцуват водени от нежният вятър.
А моите очи гледат все към теб,
а ти все не си тук, а все там някъде.

15.07.2014 години
Галина Петрова Данкова

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

aap (Ангел)

Тя любовта си е такава!Коварна,крива ,неразбрана но и пламенна ,гореща ,жива носеща топлия полъх на човешката душа.Поздрав за стиха!!!

2014-07-21T18:45:46+03:00

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Поезия 9.9K 5.0

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поезия 5.9K 5.0

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поезия 5K 5.0

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поезия 4.1K 5.0

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Поезия 6.3K 4.9

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поезия 5.5K 5.0