15.07.2014 г., 20:29 ч.

Обич и малко надежда 

  Поезия
674 0 1

Слънцето днес не дойде,
само деня светлината си спусна,
като паяжина съща беше за теб и мен,
заради дъждовното време.

 Задъхват се и неизписаните редове,
все към химикала ми "гледат".
А в главата ми не остана нито ред,
само обич и малко надежда.

Листата зелени потрепват,
танцуват водени от нежният вятър.
А моите очи гледат все към теб,
 а ти все не си тук, а все там някъде.

15.07.2014 години
Галина Петрова Данкова

© Галина Данкова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Тя любовта си е такава!Коварна,крива ,неразбрана но и пламенна ,гореща ,жива носеща топлия полъх на човешката душа.Поздрав за стиха!!!
Предложения
: ??:??