Обич и малко надежда

15.07.2014 г., 20:29 ч.

Поезия

827 0 1

Слънцето днес не дойде,
само деня светлината си спусна,
като паяжина съща беше за теб и мен,
заради дъждовното време.

Задъхват се и неизписаните редове,
все към химикала ми "гледат".
А в главата ми не остана нито ред,
само обич и малко надежда.

Листата зелени потрепват,
танцуват водени от нежният вятър.
А моите очи гледат все към теб,
а ти все не си тук, а все там някъде.

15.07.2014 години
Галина Петрова Данкова

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

aap (Ангел)

2014-07-21T18:45:46+03:00

Тя любовта си е такава!Коварна,крива ,неразбрана но и пламенна ,гореща ,жива носеща топлия полъх на човешката душа.Поздрав за стиха!!!