30.09.2014 г., 9:49

Обич или клетва

1K 0 12

Беше обич, жарка като пладне,
бурно връхлетя ме - дива хала.
Кой да бе ми казал, че ще падна
в две очи!? Ех, луда - полудяла...

Горд и дързък, точно като дявол,
само с поглед сякаш ме докосна.
Скърших се, внезапно отмаляла,
под ръце и устни буреносни.

Силата ми, Господи, къде е?
Де е самодивската ми риза!?
В стомна огън мога да налея,
но от плен такъв не се излиза.

Как можах сама да се удавя
в тихите му извори, дълбоки!?
Уж съм упорита, своенравна,
а пък станах скитник без посока.

Обич ли е, Боже, или клетва!?
Знам добре, че грешна съм за трима,
но сред мрака черен ми просветва
като въглен неговото име.

Ангел ли небесен ми го прати,
пак ли минах пътя на Рогатия!?
Все едно, направи ме богата
и приши магия към крилата ми.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вики Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Седиш, седиш, че като избухнеш...като Везувий си. Ама то който си го може...само да поиска и ...готово. Поздрави за винаги високото ниво. !!!
  • Хубав въпрос е заглавието, както и цялото стихо.
    Много, много добро!
  • Горещо стихо, като връхлетялата любов!Чете се до задхване! Браво!!!!
    Чудесно е и го оценявам по достайнствата му!
    Поздрави от мен и лека вечер!!!
  • Много чувствено! Поздравявам те!
  • Страстно и шеметно,като вихрушка!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...