Обич като лед
Не съм ти рицар на съня...
във приказката ти съм просяк
на нежната ти красота –
а ти ми хвърляш куп въпроси.
Не съм суров и смел войник,
а само бог на лудостта си,
от Янус много по-двулик,
щом сея звезден прах в дъха ти.
Не съм най-верният ти мъж,
със погледи изневерявам
и плувам в цъфналата ръж,
че младостта ме съживява...
Не мога да ти дам обет,
сърцето клетвите не пази,
но те обичам като лед
замръзнал, дето ти е празно...
ekstasis
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Михаил Цветански Всички права запазени
