Dec 11, 2014, 5:59 PM

Обич като лед

  Poetry » Love
654 0 3

Не съм ти рицар на съня...
във приказката ти съм просяк
на нежната ти красота –
а ти ми хвърляш куп въпроси.

 

Не съм суров и смел войник,
а само бог на лудостта си,
от Янус много по-двулик,
щом сея звезден прах в дъха ти.

 

Не съм най-верният ти мъж,
със погледи изневерявам
и плувам в цъфналата ръж,
че младостта ме съживява...

 

Не мога да ти дам обет,
сърцето клетвите не пази,
но те обичам като лед
замръзнал, дето ти е празно...

ekstasis

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Михаил Цветански All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...