Обичах те безумно, но ти с мен се подигра.
С нея ти остана - приятелката ми уж най-добра.
Света тогава около мен се срина
и счупи се на хиляди парчета моето сърце.
Наранена се скитам по улиците нощни, викам и плача
- няма ли някой да ме чуе.
Изоставена, самотна проклинам съдбата, трябваше ли пак да се случва това
- отново да обичам и отново да страдам?!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация