Обичах те безумно, но ти с мен се подигра.
С нея ти остана - приятелката ми уж най-добра.
Света тогава около мен се срина
и счупи се на хиляди парчета моето сърце.
Наранена се скитам по улиците нощни, викам и плача
- няма ли някой да ме чуе.
Изоставена, самотна проклинам съдбата, трябваше ли пак да се случва това
- отново да обичам и отново да страдам?!
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up