Обичах те, но може би не знаеш...
Обичах те, дано да не личи.
Не искам нито ден да съжаляваш,
Не искам и за мен да те боли.
И нищо, че сърцето нарани ми,
И нищо, че посръна моят ден.
Недей да страдаш! По-добре прости ми.
Не се измъчвай тъй любов заради мен.
Раних те и се извинявам, не исках да си тъжен нито миг,
Но нека вече се забравим...
Обичах те! Поне това помни.
Не се убихме, а се съживихме.
Не беше смърт, а истина била.
По-силни сме, откакто се разбихме,
По-смели от преди-сега.
Приличаме си вече много,
Изричаме фалшиви думи, уж с любов.
Разбиваме сърца от болка,
А после ги захвърляме за цял живот.
Обичах те, недей да помниш,
Обичаше ме също- знам това.
Не страдай, но бъди ми верен-
Разбивай като мен сърца.
И нека всички „нови” да ни вярват, че влюбени сме до уши.
Не си такъв и аз не съм, но продължавай!
Разбитите сърца не ги боли!
Обичах те, не го забравяй...
И името ми също го помни.
Заради мен на всяка отмъщавай,
Защото аз за тебе вече хиляди сърца разбих!
© Meisy Всички права запазени