Обичах те, но може би не знаеш...

Обичах те, дано да не личи.

Не искам нито ден да съжаляваш,

Не искам и за мен да те боли.

И нищо, че сърцето нарани ми,

И нищо, че посръна моят ден.

Недей да страдаш! По-добре прости ми.

Не се измъчвай тъй любов заради мен.

Раних те и се извинявам, не исках да си тъжен нито миг,

Но нека вече се забравим...

Обичах те! Поне това помни.

Не се убихме, а се съживихме.

Не беше смърт, а истина била.

По-силни сме, откакто се разбихме,

По-смели от преди-сега.

Приличаме си вече много,

Изричаме фалшиви думи, уж с любов.

Разбиваме сърца от болка,

А после ги захвърляме за цял живот.

Обичах те, недей да помниш,

Обичаше ме също- знам това.

Не страдай, но бъди ми верен-

Разбивай като мен сърца.

И нека всички „нови” да ни вярват, че влюбени сме до уши.

Не си такъв и аз не съм, но продължавай!

Разбитите сърца не ги боли!

Обичах те, не го забравяй...

И името ми също го помни.

Заради мен на всяка отмъщавай,

Защото аз за тебе вече хиляди сърца разбих!