Обичай ме –
див синчец от поляните,
избуял и разцъфнал в очите ти.
Като свиден и прелестен накит,
неръждясал наравно с годините.
Обичай ме –
мокра кърпа с десен на череши
на чело, приютило натрупани
страхове и тревоги, и грешки,
и въпрос за покълващо утре.
Обичай ме –
много дни ще си сменят лицето
за добро или лошо – не знам.
Стой до мен и ще стигнем, където
Господ сам построил си е храм.
А съдбата плете свойта кошница,
аз и ти, щем не щем, остаряваме.
Аз ще виждам в очите ти още
кърпа, храм и синчец от поляните.
© Елена Биларева Всички права запазени