Обичай ме
Обичай ме за мъничко поне,
тъй както старо вино се обича,
тъй както вятърът е влюбен в дивите коне
и в гривите им тайнствено наднича.
Обичай ме за мъничко, насън,
на глътки ме изпий сама в тъмата,
щом огнени светулки тихо вън
с целувка ги погълне тишината.
Обичай ме за мъничко, сега,
прегръщай ме във делника си скучен,
на хапки вкусвай радост и тъга
от залъка, в душата ми заключен.
Обичай ме за мъничко, за час,
накарай ме за миг да оглупея,
нагазил във морето от любов,
чудна лебедова песен да запея.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимир Трифонов Всички права запазени