Обичай ме за мъничко поне,

тъй както старо вино се обича,

тъй както вятърът е влюбен в дивите коне

и в гривите им тайнствено наднича.

Обичай ме за мъничко, насън,

на глътки ме изпий сама в тъмата,

щом огнени светулки тихо вън

с целувка ги погълне тишината.

Обичай ме за мъничко, сега,

прегръщай ме във делника си скучен,

на хапки вкусвай радост и тъга

от залъка, в душата ми заключен.

Обичай ме за мъничко, за час,

накарай ме за миг да оглупея,

нагазил във морето от любов,

чудна лебедова песен да запея.