12.08.2009 г., 22:52 ч.

Обичай ме, ако смееш 

  Поезия » Любовна
1530 0 4

Как ненавиждам очите си,
така измамно се смяха...
Как мразя празнотата в гърдите си.
Устните опитаха да лъжат. И успяха.


От снимки се изрязвам
и огледалото ругая.
Дни наред отказвам
да сънувам или да мечтая.


Всяка клетка във мене до болка я мразя,
как искам да не го бях наранявала...
Всяка негова сълза в себе си пазя
от всеки път, когато болката съм подценявала.


Какво, не се ли отказа?!
Мислиш, че ще издържиш?! Дано успееш.
Любовта ми е за цял живот, любовта ми е зараза.
Обичай ме, ако посмееш.

 

© Няма смисъл Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??