Как ненавиждам очите си,
така измамно се смяха...
Как мразя празнотата в гърдите си.
Устните опитаха да лъжат. И успяха.
От снимки се изрязвам
и огледалото ругая.
Дни наред отказвам
да сънувам или да мечтая.
Всяка клетка във мене до болка я мразя,
как искам да не го бях наранявала...
Всяка негова сълза в себе си пазя
от всеки път, когато болката съм подценявала. ...