27.06.2007 г., 23:17

ОБИЧАЙ МЕ ПОНЯКОГА

1.5K 0 22
 

Обичай ме понякога... измислено.

Прощална съм от "Сбогом"до детайлност.

Потърсиш ли ме, бягай след усмивките,

с червило разлепени до буквалност.

Обичай ме понякога... в просъница.

Мъгливо се стопявай във косите ми.

Очите ми са залезни... през зимите,

но снежно ги целувай... през сълзите ми.

Обичай ме понякога... но истински.

Когато си полепнал с бездихание.

Гнездо изплитай с чувства, като птиците.

Поискай  ме със мисли, през мълчание.

Обичай ме понякога... в мечтите си.

Докосвай ме със обич, без условност.

Люби ме лунно, после със искриците

звезди запалвай в тази илюзорност.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кремена Стоева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Защо - понякога! Нека твоята героиня да я обичат винаги!!!
  • Откривам те във всеки стих и във всеки ред.
    Безкрайно многолика е душата ти...
  • Харесват ми стиховете ти! Много! Не пиша коментари, не защото не искам. Не разполагам с време, наистина. прозвуча като извинение и си е точно такова.
  • Страхотно стихотоворение Браво, Креми! Много ми хареса и самата идея и аз писах по нея, но определено твоят стих е много по-въздействащ и по-красив
  • Чета го вече 5 път и не мога да се наситя!Като с невидима нишка придърпваш и още, и още ...!!!Истинска поезия!!!Благодаря за удоволствието да съм ЗАЛЕПЕН за стиха ти!Поздрав!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...