Обичайки те...
Обичайки те...
Обичта ти е, магията, живееща в очите ми...
обичта ти е, вечността, която е всичко...
обичта ти е слънцето, кацнало на прозореца ми,
ръцете ти и сърцето ти, моето спокойствие...
Без теб, обич моя - днес съм нищо...
Боли ме, че те нараних тогава...
че събуждайки се, заспивам...
че те няма, и ме няма, но поне знам,
че във вселената - те има - въпреки това...
Боли ме, от тези спомени без теб,
от тези спомени без дори капки мечти...
от тези спомени, които са всичко
и нищо, началото, безкрайността и края...
Сълзите ти са в мен, обич моя...
призрак са във тъмата и светлината...
Как бих искала, днес отново да си тук...
отново да срещаш стъпките ми...
и с любов да излекувам душата ти...
В песента, сътворяваща пианото ми...
ще се боря за теб, ще пея за теб...
ще те рисувам, ще открия двама ни...
ще открия изгубеното време...
И ще насоча посоката си в твоята...,
където сърцата ни се сливат в едно,
където извира, чистата любов...,
където цветовете и прераждат се...
където отново, тъй смело мечтаем...
Обич моя, прости ми в погледа си,
да видим пак как слънцето изгрява...
да почувстваме новото начало...
и да изживеем всяко едно късче миг...
в този неизгубен, макар различен свят...
където ще вървим двамата заедно...
и всички тъми, ще превърнем в лъчи...
Само обичайки, се намира любовта...
И просто обичайки те, аз се боря...
обичайки те, обич моя - ще продължа...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лили Вълчева Всички права запазени
