Обичал ли си?

Не знам дали е дар от Бога

или  на съдбата някаква шега,

но любовта към теб става все по-силна

и все по-неудържима ме оставя тя.

Но сякаш вече е различно,

не става дума за страст и суета.

Вече в сърцето ми ранимо

няма жажда за сладострастната игра.

Нямам нужда аз от ласки,

от допира ти груб, полъха ти лек,

от пръстите ти  топли 

или устните със вкус на мед.

Друг е на моята душа копнежа,

друго  вече искам аз.

Сякаш след на пролетта цъфтежа

очите най-после си отворих аз.

Аз не виждам в тебе само тялото,

устните, очите или  гръдта.

Аз го помня - даже цялото,

но не то е, което липсва ми в нощта\сега.

Не топлите  ти длани,

изгрубели от тежкия работния  ден.

Нито очите ти любящи,

гледащи само към мен.

Нито устните горещи,

целуващи от искрена душа,

нито мощната опора

или извивките ти на гръдта.

Вече  не тленното във тебе Аз обичам

не тялото ти или на ръцете ти труда.

Та нали във душата си се вричаш

защо забравяш вечността?

Това, което виждам в тебе -

другите го нямат.

Затова Единствен си за мен.

И заради него  до тебе ще остана

до последния си ден.

Онова скритото, което не се вижда,

съкровището, дето е в сърце събрано

не някаква си суета.

Онова, дето  ти е най-свидно

и на отбрани хора  показваш го в нощта.

Твоята душа безценна,

духът ти борбен и непоколебим.

Именно него вече аз обичам

и чрез него бих живяла вечно -

като облак, дим ...

Обичам аз безумно нея

и моля се за нея всеки ден.

А ти взирайки се в тялото ми тленно,

казваш, че обичаш само мен.

Обичал ли си някога, кажи ми?

Обичал ли си, питам аз сега.

Защо тогава в спомените дивни

изникват само мисли за

страст и за плътта.

Нима това е нужно,

да обичаш - това ли значи то за теб?

Да любиш тялото безгрижно,

като то не ще живее вечно -

нито даже век.

Като любиш - люби душата

тъй - неудържимо, като висша цел.

Като  искаш - искай свободата

и крилете -

за да полетиш.

Това е само любовта тъй ценна,

единствената, дето в рая ще те отведе.

Това е смисълът да си на таз вселена,

да любиш всичко, но с душата на дете...