Обичал ли си ти така?
Обичал ли си ти така?
До безумие, до лудост, до предел!
В очакване да тръпнеш,
а после ей така, да си отхвърлен?!
Обичал ли си ти така?
Животът ти, от друг да ти зависи!
Като пеперуда да летиш,
едновременно да дишаш,
и веднага да умираш!
Като слънчев лъч,
в очите ти да бъдат,
като песен в тиха нощ,
а после всяка дума да отричат,
че нищо от това, не е било.
Обичал ли си ти така?!
През пустиня сам да бродиш,
да бъдеш жаден, уморен,
и когато оазиса достигнеш,
да не можеш да отпиеш,
от водата, която е пред теб.
Обичал ли си ти така?!
Страстта – като огън, бавно
и всеки миг да те изгаря,
любовта да те убива,
но да желаеш да целуваш,
и силно да прегръщаш,
само онзи, който те отблъсна!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Албена Радина Всички права запазени
Благодаря ти! Финалът не е много добър, но не намерих по-подходящи думи! 
