Обичам!
Горещи искри в себе си паля
със жажда, стихийна и шеметна,
в най-тъжния ден да мечтая
за мъж желан и обичан.
Засилва се тъгата и болката,
без утехата в топли слова.
Стичат се парещи сълзи,
изчезва усмивката слънчева.
Страдам за него без край,
с мъка мисля, лутам се
и вдишвам болка от вчера,
и вярвам, че утре има надежда.
Потръпвам от страх
любовта да не изгубя,
пилеейки чувства
в живота безличен.
Искрите в мълнии ще сътворя,
цялата живот и пламък съм.
Магията, събудила душата ми,
в реалност ще претворя,
защото без страх Обичам.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ин Вел Всички права запазени
