idi (Ин Вел)
63 639
24.10.2008 г., 16:10 ч.

Обичам! 

  Поезия » Любовна
788 0 4

 

Горещи искри в себе си паля
със жажда, стихийна и шеметна,
в най-тъжния ден да мечтая

за мъж желан и обичан.


Засилва се тъгата и болката,
без утехата в топли слова.
Стичат се парещи сълзи,

изчезва усмивката слънчева.

 

Страдам за него без край,

с мъка мисля, лутам се
и вдишвам болка от вчера,
и вярвам, че утре има надежда.

Потръпвам от страх
любовта да не изгубя,

пилеейки чувства

в живота безличен.

 

Искрите в мълнии ще сътворя,

цялата живот и пламък съм.

Магията, събудила душата ми,

в реалност ще претворя,

защото без страх Обичам.

© Ин Вел Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??