24 окт. 2008 г., 16:10

Обичам! 

  Поэзия » Любовная
776 0 4

 

Горещи искри в себе си паля
със жажда, стихийна и шеметна,
в най-тъжния ден да мечтая

за мъж желан и обичан.


Засилва се тъгата и болката,
без утехата в топли слова.
Стичат се парещи сълзи,

изчезва усмивката слънчева.

 

Страдам за него без край,

с мъка мисля, лутам се
и вдишвам болка от вчера,
и вярвам, че утре има надежда.

Потръпвам от страх
любовта да не изгубя,

пилеейки чувства

в живота безличен.

 

Искрите в мълнии ще сътворя,

цялата живот и пламък съм.

Магията, събудила душата ми,

в реалност ще претворя,

защото без страх Обичам.

© Ин Вел Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??