Обичам да...
Обичам да вървя
по улици, когато
невидима оставам
за света и всеки
поглед на случайно
преминаващ да бъде
моя атом светлина,
внезапно появил се
във безкрая
и без следа у мене
отшумял.
Обичам да се сливам
със тълпата, когато
в утрото поемам
от дома и в търсене
на хиляди посоки
отново по утъпкан
път вървя, тогава
всичко цветно отминавам,
заключила душевния си
свят, навън единствено
усмивката оставям.
Обичам да препускам
през живота, като комета
звездна през нощта,
във шеметна, безкрайна
надпревара, мечтите си
преследвам, а мига
да изживявам пълноценно
се научих, след него
идва светлина, но може
и така да се получи -
отвъд да се събудя в утринта.
~~
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елица Георгиева Всички права запазени
