Обичам хилядите пеперуди,
които хаотично в мен треперят.
Ти сетивата ми със гръм събуди
и щастието си не мога да измеря!
Обичам глуповатата усмивка,
която от лицето не залязва.
Обичам теб, така че свиквай,
не те заплашвам, просто отбелязвам:)
Обичам хилядите мигове,
в които със прегръдките ти се обличам!
Не са легенди, нито митове!
О, Господи! Обичам да обичам!
© Таня Момчева Всички права запазени